Използването на рентгенов филм и дефинирането на неговите свойства изискват задълбочено разбиране на сенситометрията. Сензитометрията изучава фотографските свойства на филма и методите за измерване на тези свойства. При строго определени условия плътността (или тъмнината) на фотографския слой зависи от експозицията. Експозицията е комбинацията от дозата радиация, въздействаща върху емулсията, а именно интензитета (символ I) и времето на експозиция (символ t). В сенситометрията връзката между експозицията и плътността (It) се показва в така наречените -характерни криви или денситометрични криви.
Оптична плътност: Когато фотографският филм се постави върху осветен екран и се наблюдава, изображението изглежда се състои от области с различна яркост, в зависимост от локалната оптична плътност (брой сребърни зърна) на проявената емулсия. Плътността (D) се определя като логаритъм при основа 10 от съотношението на падащата светлина, Io, към светлината, предадена през филма, It, по този начин: D=log (Io/It). Плътността се измерва с помощта на денситометър, както е описано в следващия раздел. Тестването на промишлена радиация върху конвенционален филм обхваща диапазон на плътност от 0 до 4, съответстващ на коефициент 10 000.
Контраст: Контрастът на изображението се определя като относителната яркост между изображението и съседния фон.
Контрастът между две плътности D1 и D2 върху рентгенов филм е разликата в плътността между тях и често се нарича "радиологичен контраст".
Контрастът на филма или емулсионният контраст е сравнително неясен термин, описващ присъщия общ контраст на конкретен филм. Когато тип емулсия показва най-голям контраст на изображението, филмът се нарича "висок контраст" или "твърд". За измерване на контраста на филма се използва терминът "градиент на филма" със символа GD. Наставката D показва плътността, при която се измерва G.